Земята помни / The Land Remembers, 2015-2016
Какво е да си българин? Ние сме продукт от всички, които са допринесли за културното наследство по земите ни и кръвното разнообразие на ДНК-то ни. Просмукало се е във всяка пора от тялото ни, пропито е от всяка прашинка от земята ни. Всичко това е формирало този народ, наречен български. Всички хора и събития, които са се случили, са се запечатали енергийно в земята. Оставили са траен отпечатък. Те са като воал – символ на състоялата се връзка.
Името българско през последните хилядолетия е тук на тези земи, но тези, които предшестват и траките са допринесли за нашето развитие, по един или друг начин. Зарядът е силен и е наситен с нашата идентичност. Няма съмнение. А нашата стойност не се е променила и не е по-малка от тази на другите народи. Ако ние сме забравили, то земята не е – този постоянен спътник във всеки един период от историята ни.
What does it mean to be Bulgarian? We are a product of everyone who has contributed to the cultural heritage of our land and the diversity of our DNA. It is in every pore of our being, it has impregnated every speck of our land. All of it has formed the nation called Bulgarian. All the people and the events have engraved themselves in the land. They have left a strong imprint. Like a veil – a symbol of that bond.
The Bulgarian name for millennia has been present in these lands, but those who precede even the Thracians have contributed to us, one way or another. The charge of our identity here is strong and lasting. There is no question about it. And our value has not changed and is no less than any other nation. If we have forgotten, then the land has not – she is our constant companion in each period of our history.
Часовете / The Hours, 2013
Серията е посветена на всички хора, които поддържат смазани колелата на бюрокрацията – неизменният стълб на цивилизацията.
Всяка професия има пространство, в което се развива. Тази на обикновения чиновник заема един квадрат. Първите фотографии очертават това пространство, в което съществува и се развива чиновникът от 9 до 5 всеки делничен ден, като не броим всеки извънреден час работа.
Има професии, които очертават кръг, овал и заемат много по-голямо пространство от това на чиновника.
Не е лесно да се ограничаваш и да работиш в това тясно пространство на духа ежедневно, години наред. Това, без съмнение, краде от енергията и силите на един човек. Учудвам се на спокойствието и смирението, което един чиновник трябва да постигне за да може ефективно да работи при такива условия. В първата фотография искам да ви представя идеалния образ на този чиновник – отдаден, смирен и дзенски спокоен.
Тук обаче възниква следния въпрос: дали не изискваме едно прекалено роботизиране на обществото в нашия несъвършен свят? Желанието живота ни да бъде по-уреден в социално отношение не води ли до една сивота, лишена от живот? Не плащаме ли прекалено висока цена за това удобство?
The series is dedicated to all the people who keep the cogs and wheels of bureaucracy flowing in beautiful harmony – the unaltered pillar of civilization.
Every profession occupies a space which it develops. That of the ordinary office worker occupies a square. The first photographs outline the square in which they exert themselves from 9 to 5 every working day and that is not counting all the extra hours.
There are professions that delineate a circle, an oval space or just take up a much larger working and breathing space than that of the office worker. It is not easy to restrain oneself and work in such a spiritually confined space on a daily basis, year after year. Without a doubt it robs the individual of all their energy and power. I am astonished at the tranquility and humility that an office worker can achieve so as to work effectively in such circumstances. The first photograph presents the ideal portrait of the office worker – devoted, with humility and zen-like tranquility.
Then again, the following question arises: do we require our imperfect society to be excessively robotized? Does our desire for life to be more orderly make it dull, grey and deprived of life? Do we pay too high a price for this convenience?
